Позволявам си да цитирам едно писмо на Ерол Дейвис- младши, публикувано в книгата на Дейвид Бари.
Тази част от писмото ме впечатли особенно и мислейки си, че в България много голяма част от хората са индивидуалисти обременени от синдрома на малкия човек разбирам защо нямаме лидери. Питам ви колко от нас са готови да следват написаното в това писмо, а не само да го изискват
Ето и самото писмо:
"Моят усет на лидер е онова, което хората са склонни да следват. А хората искат да следват някого по някои много елементарни причини. Първо, никой няма да ви следва, ако не се отнасяте към него с достойнство и уважение. Никой няма да ви следва, ако не сте отворен да разговаряте с него. Никой няма да ви се даверява ако не сте откровен във всеки случай. Трябва да говорите за лошото, както за доброто.
Никой няма да ви следва, ако не го слушате и не се интересувате от неговите грижи. От всички качества мисля, че най-бързо проваля хората неумението да слушат. Вие, разбира се, постъпвате добре още преди да сте навлезли в играта, като отсега търсите съветите на другите. Никой няма да ви следва, ако се чувства нищожен. Затова е важно всеки, който имате привилегията да поведете, да разбира своята роля и нейната важност. Хората също трябва да носят отговорност. Това създава уважение.
И накрая, най-сигурният начин, по който можете да изгубите правото си да сте лидер, е като се държите оскърбително с хората. Да държиш хората да бъдат отговорни и дисциплинирани е много различно от това да бъдеш оскърбителен с тях. Оскърблението предизвиква липса на уважение към индивида и към неговите способности."
