Мечтаната работа

Ако има нещо положително от това, че гледам телевизия, това определено е канала Telestar. Защо ли... Ами първо благодарение на този канал отново вярвам в Дядо Коледа и производните му. Сигурна съм, че има чудеса - няма начин ДАВАТ ГИ ПО ТЕЛЕВИЗОРА все пак. Обичам го заради усещането, че всички проблеми имат решение даже и тези, за които не си подозирал. Освен това е доста образователен. Кога и къде иначе ще разбереш че един смлян охльов решава всички проблеми с бръчките например. Но най-голямата полза от този канал за мен е че благодарение на него разбрах какво икам да работя. Искам да работя като идиота във всичките предавания на този канал. Аз лесно се изненадвам, малко знам и обичам да ме просвещават във веилики тайнства. Мога да опитвам.

Рекламата в България или нищо прекалено НЕ ни е чуждо - част втора

Ето още един пример, че нито прекалено абстрактните послания, нито примитивните, граничещи с просташки цинизъм реклами са приятни и печелят аудиторията. Въпреки, че двете реклами не рекламират еднакви продукти, все пак са красноречив пример.


Една на пръв поглед не лоша реклама. С много защо. Защо не чуваме разговора след като фокуса е върху Бербатов. Защо и от кога сервитьора (особенно в изискан ресторант) подканя клиента да си плати сметката. Защо единствената жена в рекламата е японка. И защо Бербатов говори на японски какво общо има това с рекламата? И най-важното - къде е посланието на първа инвестиционна банка тук.


Тази реклама дори не намирам думи да я коментирам.

Рекламата в България или нищо прекалено НЕ ни е чуждо

Според една рекламна теорема рекламата трябва да показва решени проблемите и желанията на потребителя. А абсюлютна аксиома е че целевата аудитория трябва да харесва посланието в рекламата, а от там и продуктът който тя предлага.
За българската реклама явно потребителят от златната среда е най-онеправдания. Дилемата на родните реклами, като че ли е дали да снобеят с непроницаемо послание или да следват просташките копнежи на народа. Някак и тук сме сформирали "За" и "Против" байганьовщината. Не можем и не можем да се отърсим от този образ и това си е.
За мен лично и двете крайни залитания са неуспешни за целите, на която и да е рекламна кампания. Изхождайки от моята потребителска камбанария искам да споделя, че и абстракциите, натрапването на интелект и успешен начин на живот (несъобразен с родната реалност), и простотията и порнографията в рекламата са еднакво отблъскващи. И мисля да потвърдя теориата си с поредица от примери:
Първият ми пример е свързан с родната ракия:

Прекрасно дълбокомислено и прочувствено. Листото като лирически герой преминава през цяла България, но на мен лично ми напомня на един друг тип опиат, който не е разрешен по родните ширини. Мекия глас и спокойната музика ми напомнят рекламите на различни видове уиски. А горящия дух на България облят в мека топлина леко ме обърква. Неясно послание. Може би целевата аудитория на рекламата са родните емигранти, но до колко от тях стига рекламния клип и колко от останалата аудитория се жертва заради този абстрактен полет на листото над лелеяната тотковина не е съвсем ясно.

Накратко ракия Грозден - да ти стопли душата. Иде ми да си скъсам ризата като я гледам. Започва умерено до появяването на главния герой брат'чеда, който е разбирача в тази реклама. Стига до "умните изводи на свата за къща, ракия и т.н" и завършва с порнографски коментари за сватята съпроводени от патетичните нотки на Софи Маринова. Да ти се доповръща. Да доста просташка реклама... Вярно че мъжествеността и сексът са добре приемани в рекламата. Но съгласете се с мен, че в тази реклама са заменени с комплексарщина и еснавщина, която някак отблъсква една немалка част от потребителите на ракия, които не харесват "разбирачи като брат'чеда", сексуална примитивност и волен поп фолк, а обичат ракия.

И двете реклами Не ме карат да си купя продукта или да изпитам съпричастност към марката.

Следва продължение