Мечтаната работа

Ако има нещо положително от това, че гледам телевизия, това определено е канала Telestar. Защо ли... Ами първо благодарение на този канал отново вярвам в Дядо Коледа и производните му. Сигурна съм, че има чудеса - няма начин ДАВАТ ГИ ПО ТЕЛЕВИЗОРА все пак. Обичам го заради усещането, че всички проблеми имат решение даже и тези, за които не си подозирал. Освен това е доста образователен. Кога и къде иначе ще разбереш че един смлян охльов решава всички проблеми с бръчките например. Но най-голямата полза от този канал за мен е че благодарение на него разбрах какво икам да работя. Искам да работя като идиота във всичките предавания на този канал. Аз лесно се изненадвам, малко знам и обичам да ме просвещават във веилики тайнства. Мога да опитвам.

Рекламата в България или нищо прекалено НЕ ни е чуждо - част втора

Ето още един пример, че нито прекалено абстрактните послания, нито примитивните, граничещи с просташки цинизъм реклами са приятни и печелят аудиторията. Въпреки, че двете реклами не рекламират еднакви продукти, все пак са красноречив пример.


Една на пръв поглед не лоша реклама. С много защо. Защо не чуваме разговора след като фокуса е върху Бербатов. Защо и от кога сервитьора (особенно в изискан ресторант) подканя клиента да си плати сметката. Защо единствената жена в рекламата е японка. И защо Бербатов говори на японски какво общо има това с рекламата? И най-важното - къде е посланието на първа инвестиционна банка тук.


Тази реклама дори не намирам думи да я коментирам.

Рекламата в България или нищо прекалено НЕ ни е чуждо

Според една рекламна теорема рекламата трябва да показва решени проблемите и желанията на потребителя. А абсюлютна аксиома е че целевата аудитория трябва да харесва посланието в рекламата, а от там и продуктът който тя предлага.
За българската реклама явно потребителят от златната среда е най-онеправдания. Дилемата на родните реклами, като че ли е дали да снобеят с непроницаемо послание или да следват просташките копнежи на народа. Някак и тук сме сформирали "За" и "Против" байганьовщината. Не можем и не можем да се отърсим от този образ и това си е.
За мен лично и двете крайни залитания са неуспешни за целите, на която и да е рекламна кампания. Изхождайки от моята потребителска камбанария искам да споделя, че и абстракциите, натрапването на интелект и успешен начин на живот (несъобразен с родната реалност), и простотията и порнографията в рекламата са еднакво отблъскващи. И мисля да потвърдя теориата си с поредица от примери:
Първият ми пример е свързан с родната ракия:

Прекрасно дълбокомислено и прочувствено. Листото като лирически герой преминава през цяла България, но на мен лично ми напомня на един друг тип опиат, който не е разрешен по родните ширини. Мекия глас и спокойната музика ми напомнят рекламите на различни видове уиски. А горящия дух на България облят в мека топлина леко ме обърква. Неясно послание. Може би целевата аудитория на рекламата са родните емигранти, но до колко от тях стига рекламния клип и колко от останалата аудитория се жертва заради този абстрактен полет на листото над лелеяната тотковина не е съвсем ясно.

Накратко ракия Грозден - да ти стопли душата. Иде ми да си скъсам ризата като я гледам. Започва умерено до появяването на главния герой брат'чеда, който е разбирача в тази реклама. Стига до "умните изводи на свата за къща, ракия и т.н" и завършва с порнографски коментари за сватята съпроводени от патетичните нотки на Софи Маринова. Да ти се доповръща. Да доста просташка реклама... Вярно че мъжествеността и сексът са добре приемани в рекламата. Но съгласете се с мен, че в тази реклама са заменени с комплексарщина и еснавщина, която някак отблъсква една немалка част от потребителите на ракия, които не харесват "разбирачи като брат'чеда", сексуална примитивност и волен поп фолк, а обичат ракия.

И двете реклами Не ме карат да си купя продукта или да изпитам съпричастност към марката.

Следва продължение

В чест на поредния маркетингов празник

Винаги съм мислела, че Хелоин е католическия вариант на Сирни заговезни. Оказа се, че корените на този празник са свързнани с Келтите, които на този ден празнували своята Нова година. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря тунел между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестявали земята. Според Уикипедиа през 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици... не схващам точно логиката.
Днес празника се почита от всички без значение от верските им убеждения и е втория по печалби след Коледа. Всеки украсява къщата си с тиквени фенери, вещици и чудовища... Лошо няма. Чудя се обаче, защо все още не отбелязваме рамазан байряма така масово може би, защото "Зекят" (задължителна милостиня, един от петте стълба на исляма) никак не влиза в концепията за масови печалби, но пък е подходящо за PR.

БЪДЕщеТО

Нещо все не ми достига да влеза в крак с този свят. Установявам, че съм хипер изостанала вече дори се страхувам да говоря, защото стряскащо откривам, че значението на думите коренно се променя. Нито знам аз какво говоря, нито знам какво другите разбират. И защото пак имам чувството, че звучи някак неясно за какво иде реч ще изпадна в конкретиката на някой примери:
Например така и не разбрах кога “арогантен” смени “искрен” и защо...? Кога “брат” стана унисекс обръщение (сигурно всичко е библейски призив, но защо пък толкова късно из улиците се напълни с набожни християни)? Защо “гей” е по-малко обидно от “педераст” не значат ли едно и също...
Изоставам си яко и това си е. Каквото и да ви говоря и сега докато пиша това кой знае как ли са се трансформирали проклетите значения на тези думи всичко адски бързо се изменя. Да вземем само “кучка” кога тази напръв прочит ясна дума се промени от название за куче от женски род в нарицателно за кофти жена и тъкмо да свикна с това и значение хоп “кучка” се насити с положителен женски смисъл и вече звучало гордо... Не разбирам, но я махнах от речника си за по сигурно.
А и нещото, което най-много ме плаши защо по дяволите не казаха на всички, че частицата “ще” била забранена официално.(Бойко Борисов: “Забранявам думичката "ще" в бъдеще време в интервюта и изказвания” ) е аз че не съм грамотна знам, ама “ще” в друго освен в бъдеще време употребява ли се? Докато разбера колко ли пъти съм нарушила законите...

Сега трябва да си измисля нов законен начин да говоря за БЪДЕщеТО.

Мисли изпълнени с киселини и газове

Под силното въздействие на обучението по Интернет маркетинг, на което бях миналата седмица, напоследък мисля за различните платформи, които ползваме в интернет пространството и за application-ите, които ползваме там и колко ни улесняват и забавляват. Замислих се, че и живота ми е една недоразбрана и не дотам социална платформа, в която някой някак ми е набутал различни приложения, чиито функционалности все още не съм разбрала. Например как точно съм се сдобила с аplication за сънища и как да го накарам да сънувам конкретни неща? Не намерих help-а никъде две нощи подред търся. Или пък аplication за спомени...Така и не разбрах, как под дяволите функционират проклетите му настройки. А да и от къде да си инсталирам този aplication за сбъднати мечти. Курса много ми обърка НЕсоциалната мрежа - живот.

Каменица 50:50

Една от малкото родни реклами, която ме е карала да се усмихна в последните години е “Каменица – да спасим мъжа” ( http://vbox7.com/play:0c178da2). Харесвам призива, но някак си мисля, че трябва да има и женски еквивалент на това нещо (все пак аз съм от жените, които пият по три бири и ходят само веднъж до тоалетната). Много се чудех как би звучал един такъв женски призив и спомняйки си всички женски недоволства , свързани с темата на прима ми идва.
Да кажем не.
Не аз няма да подреждам въдиците,
да правя салата,
да пера мръсни чорапи
да събирам празни бирени бутилки
и да се правя че ганьовския хумор ми харесва.
Няма повече да си бръсна краката
да симулирам оргазъм
и да гледам шампионска лига.
Отказвам да съм приятел със свекървата
да те хваля пред МОМЧЕТАТА
и да крия че Сексът и градът ти харесва
НЯМА
Каменица – всяка бира с право на уста.
Така е някак си по честно.

П.П За да не се разправям после с разни “засегнати” хора искам да уточня, че не пиша горните редове от феминистки чувства ами само заради съпричастността към пиенето на бира. Все пак и най-върлите противници на еманципацията ще се съгласят с правото и на жените да пият бира пък било то и не точно “Спасителката на мъжете”

Мотивационно писмо

Защо мотивационно писмо
Мотивационното писмо за копирайтъра е един от най-важните документи из тези, които оказват влияние в кандидатстването за работа. И тъй като аз наистина искам тази работа -за това представям на вашето внимание моето почти мотивационно писмо.
Въпросник
(моля попълнете празните полета със свободен текст)
1.Какво въплъщава според мен позицията Копирайтър?
(моля попълнете празните полета със свободен текст)
Позицията копирайтър за мен е канал за израз на емоции и впечатления, раждащи сценарии на нови и запомнящи се послания, рециклиране на стари добри идеи и творчески израз на подходящи за проекта сънища.
2.Смятам, че съм подходящата за позицията защото...
Все още не съм оставила най-добрите свои и идеи в „дългогодишния си опит“. Имам вкус към уникалните сюжети, раждащи се в градски транспорт и чувство за хумор, което забавлява по-голяма част от познатите ми. И тетрадка, в която прилежно записвам добрите идеи, които минават през мен. Наричам я кондензатор от рециклирана хартия.
3.Как смятате,че протича един работен ден на копирайтър?
Ставане от сън, душ и проверка за коректното изписване на пунктуационните знаци от снощния сън. Работа в и с екип, спор с дизайнери, маркетолози и всички взимащи участие в проекта.
На практика обаче нямаш работен ден, защото не може да спреш да мислиш.
4.Защо искате да се посветите на тази професия?
Защото прекрасно разбирам, че много често е изпълнена с неблагодарен труд и много усилия, но те си заслужават, когато поне веднъж месечно с удоволствие сложиш подписа си под проект, който е успял да удовлетвори едновременно взискателните клиенти и отегчените потребители. И откровенно казано съм мазохист, който обича неодобрените проекти и всички нерви, съпроводени с тях.

свирещите шофьори

Ето това е шибания джаз певец. Пешеходеца качил се в авомобил и натиснал клаксона алогично, аморално, асинхронно и анормално. Изпитваш дребно удоволствие от малкото отмъщение на гадния пронизващо-сресиращ звук. Вървейки по тротоара всяка сутрин имам чувството, че всички тези хора седнали зад воланите са малки дечица обули от онези свирещи буйки, които издават пискливи звуци на всяка крачка. Гордо заявяващи "Вече мога да карам и все съм така шумен".
И студения и мокър, свирещо безобразен Орлов мост тази сутрин ме подсети за великото начало на "Златния телец"....
"Трябва да обичаме пешеходците. Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече — най-добрата негова част. Пешеходците са създали света. Те са построили градовете, издигнали са многоетажните сгради, прокарали са канализацията и водопровода, павирали са улиците и са ги осветили с електрическите лампи. Те са разпространили културата по целия свят, изобретили са книгопечатането, измислили са барута, прехвърлили са мостовете през реките, разчели са египетските йероглифи, вьвели са в употреба самобръсначката, премахнали са търговията с роби и са установили, че от зърната на соята могат да се приготвят сто и четиринадесет вкусни хранителни ястия.
И когато всичко било готово, когато родната планета добила сравнително благоустроен вид, ето че се появили автомобилистите.
Трябва да отбележим, че автомобилът също е изобретение на пешеходците. Но автомобилистите някак изведнъж забравили това. Взели да газят кротките и умни пешеходци. Улиците, създадени от пешеходците, минали във властта на автомобилистите. Паважите станали двойно по-широки, а тротоарите се стеснили колкото тютюнев бандерол. И пешеходците започнали да се притискат изплашени до , стените на къщите.
В големия град пешеходците водят мъченически живот. За тях е
въведено някакво транспортно гето. Разрешават им да пресичат улиците само на кръстовищата, тоест тъкмо на онези места, където движението е най-силно и където косъмът, на който обикновено виси животьт на пешеходеца, най-лесно може да се скъса.
В нашата обширна страна обикновеният автомобил, предназначен, както мислят пешеходците, за мирно превозване на хора и товари, е приел страховитите очертания на братоубийствен снаряд. Той изважда от строя цели редици от членовете на профсъюзите и техните семейства. Ако някой път пешеходецът успее да отскочи изпод сребърния нос на колата, милицията го глобява за нарушаване правилата на уличния катехизис.
Изобщо авторитетьт на пешеходците много се разклати. Те, които дадоха на света такива забележителни хора като Хораций, Бойл, Мариот, Лобачевски, Гутенберг и Анатол Франс, сега са принудени да се кълчат по най-долен начин, само и само да напомнят за своето съществуване. Боже, Боже, когото всъщност няма, докъде ти, когото наистина няма, докара пешеходеца"
Искам да го сложат на билборд точно там при всики автомобилни музиканти или поне началото му.

Писмо до Бат' Бойко

Скъпи Бат' Бойко,
Не знам колко послушна бях тази година...На моменти бях егоистична и лоша към хората, които обичам. Ти сам провери в твоя списък дали съм била послушна. Знам, че си много зает, но дори и да не съм била послушна, моля те Бат' Бойко, като подарък да направиш живота по-добър. Нека болните не страдат, а здравите не се разболяват. Просто светът да бъде усмихнат и щастлив.
А ако съм била послушна, Бат' Бойко за себе си не искам много. Моля те направи работната седмица четиридневна вярвам ще се съгласиш, че така е по-справедливо, само ти можеш всичко и вярам в магическите ти сили.

Знам, че го пращам рано, но пътя до теб е дълъг.